РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Биография: Георги Марков. Българският чадър и подозрението

Дата на публикуване: 09:10 ч. / 01.03.2024
Прочетена
6223
Подиум на писателя

Подозрението е един от най-характерните белези на съвременния български характер. Думите са на писателя, журналист и дисидент Георги Марков (1929-1978), от чието рождение днес се навършват 95 години.

По темата за подозрението той разсъждава в есе, прочетено по „Дойче веле“ през 70-те години на ХХ в. То е публикувано в сборника „До моя съвременник” (2015).

Подозрението се е превърнало в неделим спътник на всичките ни мисли и чувства, смята Георги Марков. Според него подозрението е един от най-ужасните и мъчителни елементи на „нашето съвременно, българско общуване“. „Не познавам човек в България, дори най-благородните и най-честни личности, срещу които да не е хвърляно подозрение, че те не са това, за което се представят, че зад цялото им поведение стои нечиста цел. Разбира се, цялата тази атмосфера на взаимно и всеобщо подозрение, на предчувствие и очакване на внезапни тайни врагове, е изключителна рожба на комунистическата действителност и на невероятно низкото нравствено падение, последвало девети септември 1944 година”, посочва писателят и журналист.

ОТ ИНЖЕНЕР ДО ПИСАТЕЛ

Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в село Княжево, днешен квартал на София. Завършва Първа мъжка гимназия в столицата, след което до 1950 г. следва химия във Висшето техническо училище в Русе. След закриването на факултета се дипломира през 1951 г. като инженер-металург в Държавната политехника „Й. В. Сталин“ в София. 

Работи като инженер-технолог във фабриките „Победа“ и „Стинд“, преподава в Техникума по керамика и стъкло в София. Още в студентските си години заболява от белодробна туберкулоза и през 1958 г. е пенсиониран по болест. Продължава да се издържа от писателски хонорари. 

ЛИТЕРАТУРНИЯТ МУ ДЕБЮТ Е С „РЕКОРДЬОРЪТ НА УИСКИ“ ОТ 1951 Г.

За литературен дебют на Георги Марков се приема разказът му „Рекордьорът на уиски“, поместен във в. „Народна войска“ на 7 юли 1951 г. Георги Марков е автор още на „Цезиева нощ“ (1957), научно-фантастичния роман „Победителите на Аякс“ (1959), сборниците с разкази и новели „Анкета“ и „Между деня и нощта“, романът „Мъже“ (1962), „Портретът на моя двойник“ (1966) „Жените на Варшава“ (1968) и др. От 1963 до 1969 г. написва и девет пиеси, поставени в български театри.

В началото на 60-те години той започва работа в издателство „Народна младеж“, а от 1969 г. е завеждащ научно-популярния му отдел.

Смята се, че първият му явен сблъсък с властта е заради романа „Покривът“ (1962), който е спрян и публикуван години след смяната на политическата система, през 2007 г. През 1967 г. от репертоара на Театъра на народната армия е свалена пиесата „Да се провреш под дъгата“, а две години по-късно са спрени пиесите „Аз бях той“ и „Комунисти“.

ЕМИГРАЦИЯ

През месец юни 1969 г. Марков отпътува за Италия, а година по-късно се установява в Лондон. Като една от евентуалните причини за емигрирането му се посочва потенциална възможност за екранизиране на новелата „Жените на Варшава“. 

През 1972 г. Георги Марков започва работа като редактор в българската секция на Би Би Си. В първите си емигрантски години (1971–1973) той активно сътрудничи с очерци, коментари, критични бележки и на радио „Дойче веле“. В този период Марков е изключен от Съюза на българските писатели, а книгите му са иззети от библиотеките. Смята се, че тогава започва попълването на досието му, заведено под името „Скитник“. В края на 1972 г. е задочно осъден на шест години и половина лишаване от свобода като „невъзвращенец и за вражеска дейност“.

ЗАДОЧНИ РЕПОРТАЖИ ЗА БЪЛГАРИЯ

В периода 1973–1978 сътрудничи и на радио „Свободна Европа“, откъдето в поредицата „Контакти“ на Димитър Бочев от края на 1975 до юни 1978 се излъчват неговите „Задочни репортажи за България“ (оригиналното заглавие е „Задочни репортажи за задочна България“, по-късно е съкратено от редакцията).

В тях той пише, че един от ритуалите на култа у нас е било „цитатничеството“. „Цитираше се до посиняване. Не си спомням събрание или заседание, на което всяка минута някой да не произнесе златното клише: „Както казва другарят Сталин“…или Димитров… или Червенков… Впоследствие започна да се появява името Ленин, а днес като чета българските вестници, виждам, че нещата много не са се изменили, защото е „както ни учи другарят Живков", посочва Георги Марков в репортажите си. В тях той коментира още, че „може би най-унизителната и античовешката проява на култа“ са били манифестациите.

Друга теза на Георги Марков в „Задочни репортажи за България“, е, че най-здравият съюз на този свят е този между бездарниците. „Те са тези, които в условията на всеки тоталитарен режим успяват да изкопаят по някакъв гьол, съответстващ на техните размери, в който се мъчат да натикат и умъртвят онези, които са родени, за да кръстосват океаните“, пише авторът.

В различен обем репортажите му са публикувани в книжно тяло след неговата смърт. През 1980-1981 г. „Задочни репортажи за България“ са издадени в два тома в Цюрих, като по същото време се появява и българският им самиздат. Официалните издания в страната са след 1989 г. Неговите „Литературни есета“ са публикувани първо в Париж през 1982 г., а в България - през 1990 г.

„БЪЛГАРСКИЯТ ЧАДЪР“

Убийството на Георги Марков става известно като „българския чадър“. На 7 септември 1978 г. на лондонския мост „Ватерло" той е прободен в крака от чадъра на непознат мъж. Четири дни по-късно писателят умира в лондонската болница „Сейнт Джеймс". На 12 септември 1978 г., ден след кончината му, от Скотланд ярд официално съобщават,  че той не е починал от естествена смърт.

Според британската съдебномедицинска експертиза е извършено убийство с използване на отровата рицин. През 1990 г. досието на Марков изчезва.

През 2005 г. българският журналист Христо Христов, автор на книгата „Убийте „Скитник“, съобщава пред кореспондент на агенция Ройтерс в София, че датчанинът от италиански произход Франческо Джулино, с кодово име „Пикадили“, най-вероятно e човекът, който може да е убил Георги Марков. Христов обаче казва, че не може категорично да твърди, че това е убиецът на писателя „Не мога да кажа такова нещо, първо защото достъпът до архивите за него е блокиран, и второ, защото тайните служби никога не са подписвали документи, които биха могли да ги обвинят за убийство", казва Христов пред Ройтерс.

Въпреки това българският журналист казва в друго свое интервю през същата година, че разполага с инструкция на Министерство на вътрешните работи от 1977 г. до агента „Пикадили" да неутрализира „скитника", който живее в Лондон. 

България официално прекратява разследването на смъртта на Георги Марков на 11 септември 2013 г. Това е в същата година, в която Ройтерс предава, че разследването на британската полиция продължава, като в него участват международни организации.

Франческо Джулино умира през месец август 2021 г. в Австрия. Джулино, който от 2010 г. се занимавал с търговия с антики във Велс, винаги е твърдял, че няма нищо общо с убийството на българския писател дисидент в Лондон през 1978 г., отбелязва тогава АПА.

ПРИЗНАНИЕ

На 11 декември 2000 г. посмъртно на писателя е присъден орден „Стара планина“ първа степен за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия тоталитарен режим.

По повод 85 години от рождението на Георги Марков през 2014 г. в София е открит негов паметник. Автор е скулпторът Данко Данков.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
В Книжен център „Гринуич“ се проведе представяне на тритомника „Писателите и Народният съд“, съставен от проф. Пламен Дойнов. Изданието е публикув ...
Вижте също
Писателят Мартен Калеев от Вършец получи специална награда за разказ в Международния литературен конкурс „Изящно перо - 2026“, проведен в Чикаго. Информацията ...
Към първа страница Новини Подиум на писателя
Подиум на писателя
Мечти и послания, събрани в „Магическите думи“ на Кристислава Иванова
Кристислава Иванова, млада авторка от Разград, представи своята нова стихосбирка, озаглавена „Магическите думи“, в Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“. Събитието събра множество почитатели на поезията, приятели и читатели на 20-г ...
Ангелина Липчева
Подиум на писателя
Четенето на хартия или на таблет? Как форматът променя начина, по който помним истории
Изследване, проведено от учени от Токийския университет, разкрива нови аспекти на когнитивната работа на мозъка при четене на книги на хартия в сравнение с четенето на електронни устройства. Според статия, публикувана в списание "PLOS One", четенето на печатни ...
Добрина Маркова
Пайтим Статовци представя новия си роман Крава ражда през нощта с уникална корица
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Юбилейно издание на „Пътуване към България“ постави фокус върху държавността
Научният форум, посветен на историята, археологията и културния туризъм, стартира в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Събитието, което носи името "Пътуване към България", е под патронажа на президента на страната и се организира от Община ...
Добрина Маркова
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Авторът и перото
Книгите сами ни намират, а Мещица е част от зеления поток на четенето
Народно читалище „П. К. Яворов - 1926“ в село Мещица, Перник, активно участва в националната инициатива „Зелено четене“. Председателят на читалището, Жана Йорданова, обяви, че кампанията ще продължи до края на следващия месец. Тя уточни ...
Валери Генков
Подиум на писателя
Мечти и послания, събрани в „Магическите думи“ на Кристислава Иванова
Кристислава Иванова, млада авторка от Разград, представи своята нова стихосбирка, озаглавена „Магическите думи“, в Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“. Събитието събра множество почитатели на поезията, приятели и читатели на 20-г ...
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Президентските пътувания като инструмент на външната политика
Ангелина Липчева
Експресивно
Наградите „Читател на годината“ в Пловдив: малки и големи почетени за любовта към книгите
Валери Генков
В пловдивската Народна библиотека „Иван Вазов“ се проведе церемония по връчване на наградите „Читател на годината от 5 до 105“. Тази инициатива е насочена към насърчаване на четенето и се организира ежегодно, като отличията се разпределят в три категории, обхващащи различни възрастови групи. Най-младият лауреат на наградата е петгодишният Александър Светлинов Лечев. Той е ...
Литературен обзор
Пейдж Луис представя нова перспектива за индивидуалната агенция в своя дебютен роман Канон
Добрина Маркова
На бюрото
Три нови заглавия ще обогатят книжния пазар в третата седмица на юни, съобщават издателствата. ...
Начало Подиум на писателя

Биография: Георги Марков. Българският чадър и подозрението

09:10 ч. / 01.03.2024
Автор: Добрина Маркова
Прочетена
6223
Публкацията е част от архивът на Литеранс
Подиум на писателя

Подозрението е един от най-характерните белези на съвременния български характер. Думите са на писателя, журналист и дисидент Георги Марков (1929-1978), от чието рождение днес се навършват 95 години.

По темата за подозрението той разсъждава в есе, прочетено по „Дойче веле“ през 70-те години на ХХ в. То е публикувано в сборника „До моя съвременник” (2015).

Подозрението се е превърнало в неделим спътник на всичките ни мисли и чувства, смята Георги Марков. Според него подозрението е един от най-ужасните и мъчителни елементи на „нашето съвременно, българско общуване“. „Не познавам човек в България, дори най-благородните и най-честни личности, срещу които да не е хвърляно подозрение, че те не са това, за което се представят, че зад цялото им поведение стои нечиста цел. Разбира се, цялата тази атмосфера на взаимно и всеобщо подозрение, на предчувствие и очакване на внезапни тайни врагове, е изключителна рожба на комунистическата действителност и на невероятно низкото нравствено падение, последвало девети септември 1944 година”, посочва писателят и журналист.

ОТ ИНЖЕНЕР ДО ПИСАТЕЛ

Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в село Княжево, днешен квартал на София. Завършва Първа мъжка гимназия в столицата, след което до 1950 г. следва химия във Висшето техническо училище в Русе. След закриването на факултета се дипломира през 1951 г. като инженер-металург в Държавната политехника „Й. В. Сталин“ в София. 

Работи като инженер-технолог във фабриките „Победа“ и „Стинд“, преподава в Техникума по керамика и стъкло в София. Още в студентските си години заболява от белодробна туберкулоза и през 1958 г. е пенсиониран по болест. Продължава да се издържа от писателски хонорари. 

ЛИТЕРАТУРНИЯТ МУ ДЕБЮТ Е С „РЕКОРДЬОРЪТ НА УИСКИ“ ОТ 1951 Г.

За литературен дебют на Георги Марков се приема разказът му „Рекордьорът на уиски“, поместен във в. „Народна войска“ на 7 юли 1951 г. Георги Марков е автор още на „Цезиева нощ“ (1957), научно-фантастичния роман „Победителите на Аякс“ (1959), сборниците с разкази и новели „Анкета“ и „Между деня и нощта“, романът „Мъже“ (1962), „Портретът на моя двойник“ (1966) „Жените на Варшава“ (1968) и др. От 1963 до 1969 г. написва и девет пиеси, поставени в български театри.

В началото на 60-те години той започва работа в издателство „Народна младеж“, а от 1969 г. е завеждащ научно-популярния му отдел.

Смята се, че първият му явен сблъсък с властта е заради романа „Покривът“ (1962), който е спрян и публикуван години след смяната на политическата система, през 2007 г. През 1967 г. от репертоара на Театъра на народната армия е свалена пиесата „Да се провреш под дъгата“, а две години по-късно са спрени пиесите „Аз бях той“ и „Комунисти“.

ЕМИГРАЦИЯ

През месец юни 1969 г. Марков отпътува за Италия, а година по-късно се установява в Лондон. Като една от евентуалните причини за емигрирането му се посочва потенциална възможност за екранизиране на новелата „Жените на Варшава“. 

През 1972 г. Георги Марков започва работа като редактор в българската секция на Би Би Си. В първите си емигрантски години (1971–1973) той активно сътрудничи с очерци, коментари, критични бележки и на радио „Дойче веле“. В този период Марков е изключен от Съюза на българските писатели, а книгите му са иззети от библиотеките. Смята се, че тогава започва попълването на досието му, заведено под името „Скитник“. В края на 1972 г. е задочно осъден на шест години и половина лишаване от свобода като „невъзвращенец и за вражеска дейност“.

ЗАДОЧНИ РЕПОРТАЖИ ЗА БЪЛГАРИЯ

В периода 1973–1978 сътрудничи и на радио „Свободна Европа“, откъдето в поредицата „Контакти“ на Димитър Бочев от края на 1975 до юни 1978 се излъчват неговите „Задочни репортажи за България“ (оригиналното заглавие е „Задочни репортажи за задочна България“, по-късно е съкратено от редакцията).

В тях той пише, че един от ритуалите на култа у нас е било „цитатничеството“. „Цитираше се до посиняване. Не си спомням събрание или заседание, на което всяка минута някой да не произнесе златното клише: „Както казва другарят Сталин“…или Димитров… или Червенков… Впоследствие започна да се появява името Ленин, а днес като чета българските вестници, виждам, че нещата много не са се изменили, защото е „както ни учи другарят Живков", посочва Георги Марков в репортажите си. В тях той коментира още, че „може би най-унизителната и античовешката проява на култа“ са били манифестациите.

Друга теза на Георги Марков в „Задочни репортажи за България“, е, че най-здравият съюз на този свят е този между бездарниците. „Те са тези, които в условията на всеки тоталитарен режим успяват да изкопаят по някакъв гьол, съответстващ на техните размери, в който се мъчат да натикат и умъртвят онези, които са родени, за да кръстосват океаните“, пише авторът.

В различен обем репортажите му са публикувани в книжно тяло след неговата смърт. През 1980-1981 г. „Задочни репортажи за България“ са издадени в два тома в Цюрих, като по същото време се появява и българският им самиздат. Официалните издания в страната са след 1989 г. Неговите „Литературни есета“ са публикувани първо в Париж през 1982 г., а в България - през 1990 г.

„БЪЛГАРСКИЯТ ЧАДЪР“

Убийството на Георги Марков става известно като „българския чадър“. На 7 септември 1978 г. на лондонския мост „Ватерло" той е прободен в крака от чадъра на непознат мъж. Четири дни по-късно писателят умира в лондонската болница „Сейнт Джеймс". На 12 септември 1978 г., ден след кончината му, от Скотланд ярд официално съобщават,  че той не е починал от естествена смърт.

Според британската съдебномедицинска експертиза е извършено убийство с използване на отровата рицин. През 1990 г. досието на Марков изчезва.

През 2005 г. българският журналист Христо Христов, автор на книгата „Убийте „Скитник“, съобщава пред кореспондент на агенция Ройтерс в София, че датчанинът от италиански произход Франческо Джулино, с кодово име „Пикадили“, най-вероятно e човекът, който може да е убил Георги Марков. Христов обаче казва, че не може категорично да твърди, че това е убиецът на писателя „Не мога да кажа такова нещо, първо защото достъпът до архивите за него е блокиран, и второ, защото тайните служби никога не са подписвали документи, които биха могли да ги обвинят за убийство", казва Христов пред Ройтерс.

Въпреки това българският журналист казва в друго свое интервю през същата година, че разполага с инструкция на Министерство на вътрешните работи от 1977 г. до агента „Пикадили" да неутрализира „скитника", който живее в Лондон. 

България официално прекратява разследването на смъртта на Георги Марков на 11 септември 2013 г. Това е в същата година, в която Ройтерс предава, че разследването на британската полиция продължава, като в него участват международни организации.

Франческо Джулино умира през месец август 2021 г. в Австрия. Джулино, който от 2010 г. се занимавал с търговия с антики във Велс, винаги е твърдял, че няма нищо общо с убийството на българския писател дисидент в Лондон през 1978 г., отбелязва тогава АПА.

ПРИЗНАНИЕ

На 11 декември 2000 г. посмъртно на писателя е присъден орден „Стара планина“ първа степен за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия тоталитарен режим.

По повод 85 години от рождението на Георги Марков през 2014 г. в София е открит негов паметник. Автор е скулпторът Данко Данков.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Подиум на писателя
Мечти и послания, събрани в „Магическите думи“ на Кристислава Иванова
Ангелина Липчева
Подиум на писателя
Четенето на хартия или на таблет? Как форматът променя начина, по който помним истории
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Пайтим Статовци представя новия си роман Крава ражда през нощта с уникална корица
Добрина Маркова
Всичко от рубриката
Мартен Калеев получи специалната награда на Международния литературен конкурс „Изящно перо - 2026“
Валери Генков
Писателят Мартен Калеев от Вършец получи специална награда за разказ в Международния литературен конкурс „Изящно перо - 2026“, проведен в Чикаго. Информацията ...
Експресивно
Дебютният роман на Оливие Бурдо и неговата екранизация - какво остава неизказано?
Добрина Маркова
Авторът и перото
Книгите сами ни намират, а Мещица е част от зеления поток на четенето
Валери Генков
Подиум на писателя
Мечти и послания, събрани в „Магическите думи“ на Кристислава Иванова
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Президентските пътувания като инструмент на външната политика
Ангелина Липчева
Експресивно
Наградите „Читател на годината“ в Пловдив: малки и големи почетени за любовта към книгите
Валери Генков
Литературен обзор
Пейдж Луис представя нова перспектива за индивидуалната агенция в своя дебютен роман Канон
Добрина Маркова
Литературен обзор
Рядко издание на „Брулени хълмове“ с печатни грешки на търг в Лондон, цената достига 600 000 лири
Добрина Маркова
На бюрото
От украинска поезия до „Декамерон“: Какво ново на книжния пазар тази седмица
Добрина Маркова
Експресивно
Невидимите работници на Индустриалната революция
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Лятото в Разград – „Приказна ваканция“ за малките читатели и техните близки
Добрина Маркова
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Виртуалната анонимност и реалността на човешките отношения в новия роман на Лия Павлова
На 19 юни в 18:00 ч. в Младежкия център в Кюстендил ще се проведе представяне на дебютния роман „Невидимият“ от авторката Лия Павлова. Събитието е организирано от Регионална библиотека „Емануил Попдимитров“ и издателство ...
Избрано
Приключение с уиски и битки в Шотландия с Греъм Мактавиш и Сам Хюън
Греъм Мактавиш, шотландски актьор и писател, ще представи своята книга в София на 18 и 19 юни, по покана на "Pro Films". Известен с ролите си в сериали и филми, той е оставил своя отпечатък в киното с персонажи като Дугъл Макензи от „Друговремец“ ...
Грегъри Е. О’Мали анализира как трафикът на роби стимулира икономиката на Чарлстън
Ако сте поропуснали
Маги О`Фарел споделя как блокадата на писателя е част от творческия процес
Маги О`Фарел (Maggie O`Farrell) е автор, който умело съчетава личния опит с историческите контексти, за да създаде дълбоки и вдъхновяващи разкази. В последния си роман "Земя" (Land) тя разглежда травмите, които са оставени в Ирландия след Гладомора и ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.